Ожесточената „Конзолна война“ – за правото да покориш едно поколение (втора част)

ПЪРВА ЧАСТ

Nintendo отвръщат на поредицата от удари на SEGA и към края на 1992 се появява „Super NES“ или накратко SNES. Новата машинка е вече 16 битова и започва бързо да печели фенове. Според компанията от тази конзола само в Америка са продадени повече от 20 милиона бройки, а през 2014-та година се появи информацията, че като цяло в Северна Америка продажбите й са били повече отколкото е успяла да направи Genesis.

Някъде тук, в този период между 90-та и 95-та, трябва да посочим, че геймингът започва да гони все по-възрастна аудитория. Докато SNES прави фурор със Street Fighter 2, от SEGA отвръщат с другата бойна легенда – Mortal Kombat.  И ако Nintendo държат да са „семейно забавление“  и в „Street Fighter” няма кой знае какво толкова зрелищно, то в Mortal kombat кръв и бруталност не липсват. Родителите започват да изразяват своята загриженост за това хоби на децата си и тук някъде се заражда за пръв път „възрастовото ограничение“ при игрите.

Но към средата на десетилетието на вратата чука ново поколение игри – 32 битовите. SEGA пускат нови джаджи през 92-та и 93-та, които да бъдат като поставки към Sega genesis. Това са така наречените Sega cd  и Sega 32x, които разширяват функциите на конзолата и позволяват играенето на 32 битови игри. Поради различни фактори обаче това се оказва грешна стъпка за компанията. Тези новости идват като междинен период в гейминг-индустрията и към тях няма особено доверие. Продажбите не са добри и като цяло остават разочарование.

През 94-та игрите навлизат в нова ера и вече се вижда как „конзолната война“ ще вземе своите жертви при първата погрешна стъпка.

В края на годината Sony пускат на пазара в Япония своя Playstation и за всички става ясно, че скоро трети гигант ще удари пазара. В същото време от SEGA отново в страната на изгряващото слънце пускат своята нова конзола – 32 битовата Saturn. През следващата година двете поемат на път към Америка и след това към Европа, за да се опитат да се преборят за любовта (и милиардите) на феновете.

Тук е и фаталната крачка за SEGA, но затова малко по-късно.

През 94-та Nintendo залагат сериозно на своята 16 битова платформа Super NES и продължават да издават хитови заглавия за нея. Не лоша стратегия, оказва се, защото колкото и да е странно – в зората на новата ера от компанията правят страхотни печалби именно със старите 16 битови игри.

През 96-та обаче от Nintendo се оказват в неприятната ситуация , че техните конкуренти от SEGA вече продават своята 32-битова „Сатурн“, а освен това на пазара е излязъл и новият играч Sony Playstation, който също е с 32 битови игри. И така на някогашния хегемон  се налага да действа бързо.

В края на годината идва големият удар за Nintendo с тяхната нова конзола – Nintendo 64. И както вероятно се досещате – тук става въпрос за скок в бъдещето, където игрите вече са 64 битови и конзолата моментално се превръща в хит в САЩ. Дори до ден днешен това се води една от най-разпознаваемите игрови конзоли в света.

И докато в следващите години Sony и Nintendo се борят за по-голям процент от пазара,

за SEGA става ясно, че няма вече място в голямата игра.

Продажбите на конзолата Saturn са малко и все повече намаляват, приходите спадат и за всички е видно, че златната ера на Соник е вече минало. През 98-ма година президентът на компанията – Накаяма, подава оставка.

За да си дадем сметка какво разочарование е Saturn, ще посочим разликата между нея и Genesis. Докато при 16 битовата конзола продажбите се изчисляват на 30.75 млн копия, то за нейния наследник бройката е едва 9.26 млн.

С това ще сложим край на тази история, защото на практика „Конзолната война“ свършва. От тук нататък издигането на Sony Playstation е умопомрачително, като в момента до голяма степен конзолата владее гейминг бизнеса. Така че на практика „Конзолната война“ се спечели от трети, но не това е важното тук.

Nintendo и SEGA бяха компаниите, които определяха какво е „готино“ за цяло едно поколение, раснало в края на 80-те, та чак до края на 90-те. Супер Марио срещу Соник беше виртуалният еквивалент на Тайсън срещу Али. И няма да е лъжа, ако кажем, че технологиите днес нямаше да са това, което са, ако я нямаше тази война.

Споделете тази история ...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *